В тази статия ще разгледам какво представлява обсесивно-компулсивното разстройство, неговите разновидности, възможните причини за развитие и поява, механизма на състоянието и как успешно се терапевтира в Естествената психотерапия. Самото ОКР се явява симптом, то е като сигнална лампичка на автомобилното табло, която показва, че нещо не е наред. Може да бъде …
В тази статия ще разгледам какво представлява обсесивно-компулсивното разстройство, неговите разновидности, възможните причини за развитие и поява, механизма на състоянието и как успешно се терапевтира в Естествената психотерапия.
Самото ОКР се явява симптом, то е като сигнална лампичка на автомобилното табло, която показва, че нещо не е наред. Може да бъде коморбидно състояние, чрез което преживяващият го се справя с други подлежащи страхове, неблагоприятни съдържания или психични състояния. То е като айсбергът, от който онези десет процента се виждат, това са плашещите негативни мисли, водещи човека в кабинета на терапевта, чиято задача е да изследва онова, невидимото, което страдащият не вижда, да му помогне да го види, отработи доколкото може и съответно да направи симптома ненужен.
ОКР-то се явява приятел на човека, който му показва какво има да променя в себе си и в каква посока да се задвижи. Но за да се случи това, е нужно страдащият да разбере и осъзнае, че има проблем, а оттам да признае пред себе си и да потърси помощ, чрез която да си самопомогне за да се справи.
Какво представлява ОКР
Самото обсесивно-компулсивно разстройство, или още срещано под старото наименование „натраплива невроза“, е психично разстройство, което се характеризира с обсесии (негативни натрапливи мисли) и компулсии (ритуални действия).
Обсесиите представляват силно негативни натрапливи образи, мисли и идеи, които, въпреки волята и желанието на човека, нахлуват в ума му и провокират силен дистрес, страх и тревожност. Компулсиите се развиват вследствие на обсесиите, те са поведения, които имат роля на защитен механизъм. Чрез тяхното извършване човекът се освобождава от напрежението и силната тревога, които обсесиите генерират и събуждат в него.
Важно е да се отбележи, че този начин за справяне е неефективен. Краткосрочно, в началото, сработва и успокоява, но в дългосрочен план изтласканите в несъзнаваното страхове отново изплуват на повърхността и кръгът от обсесии и компулсии се затваря, като постепенно обхваща все повече сфери от живота на човека. По този начин състоянието се самоподдържа и увековечава, като може да доведе до силни затруднения и дори невъзможност за нормален живот.
В някои по-леки случаи натрапливостите и ритуалите все още не са много и времето за тяхното извършване е малко, но има и по-тежки, дългогодишно поддържани случаи, при които са нужни часове за овладяване на напрежението и продължаване на ежедневието.
Видове ОКР
Важно е да се каже, че има различни състояния, наподобяващи ОКР, но всъщност различни от него. Например е възможно човекът да има само обсебващи натрапливи негативни мисли, тогава състоянието се нарича обсесивно разстройство. Когато натрапливите мисли са придружени от компулсивни ритуали, тогава вече говорим за ОКР.
Друг път може да става дума за ОКЛР (обсесивно-компулсивно личностно разстройство), за него и неговите специфики също ще напиша малко по-долу.
ОКР обикновено започва с някакъв отключващ фактор, случва се нещо негативно и силно фрустриращо за човека, като първоначалното му проявление е просто усещане за обща вътрешна тревожност и страх, че нещо лошо ще се случи. След което човекът, поради незнание как да реагира и да се справи с тези мисли и усещания, започва да се бори с тях. Така се заформя обсесивно-компулсивна динамика, която всъщност представлява самото ОКР.
Такива мисли могат да бъдат например идеи за нараняване на себе си или на близки хора, страх от болести, зарази и замърсяване, набожно ОКР, което се изразява в нежелани и неприятни богохулски мисли и идеи, и други.
Ще изброя някои от най-честите обсесии (негативни, нежелани натрапливи образи, мисли и идеи.)
– обсесия, че нещо лошо може да се случи на човека или на неговите близки (инцидент, трагедия, бедствие или някакво друго неочаквано негативно събитие);
– обсесия, че някой или нещо (Бог, дяволът или болест) ще навреди на него или на някой близък човек;
– страх от замърсяване, инфекции и разболяване (микроби, вируси, зарази, болести, смърт);
– обсесивни страхове за сексуалната ориентация (колебливи мисли по отношение на ориентацията на човека);
– обсесивни сексуални натрапчиви мисли (представи или мисли за целуване, докосване, секс, изнасилване и т. н. с непознати, познати, родители, деца, членове от семейството, колеги, животни, религиозни лица). Те могат да са с хетеросексуално или хомосексуално съдържание;
– обсесия за нараняване (мисли, че човекът е възможно да нарани някого с остър предмет, да го удари или да го нарани по друг начин);
– обсесии на религиозна тематика (в този случай обсесиите са свързани с вярата на човека и неговите морални ценности);
– обсесивно патологично събирателство (събиране безразборно и постоянно на ненужни вещи в дома – синдром на Плюшкин).
И също така компулсии (ритуали, действия, които човекът прави, за да намали тревожността и страха от обсесиите, като усещането му е, че ако направи даденото действие, страховете, мислите и идеите няма да се осъществят)
Важно е да се отбележи, че в зависимост от човека и случая, компулсиите могат да бъдат вътрешни и външни.
Ето някои външни компулсии:
– броене на специфични неща (например стъпки, понякога по специфичен начин, например на интервали от две);
– докосване на предмети или извършване на някакво друго действие с акцент върху броя на извършване;
– докосване по тялото или правене на тикове;
– ходене по определен маршрут или стъпване по определен начин върху плочките (прескачане на фуги, минаване отдясно или отляво на знак, стълб или нещо по пътя);
– често миене на ръце (мания за чистота, изразяваща се в прекомерно миене на ръцете или къпане);
– мания за чистота, подреденост и симетрия на предметите;
– подреждане на предметите в права линия (склонност към подреденост и перфекционизъм);
– проверяване по няколко пъти дали са изключени уреди, дали са заключени врати (понякога се правят снимки с цел потвърждение).
И някои вътрешни компулсии:
– повтаряне на едни и същи звуци, думи, изречения, мантри определен брой пъти;
–ментално предъвкване (руминиране). То е по-различно от повтарянето, което споменавам отгоре. Руминирането има за цел да създаде чувство на контрол, сигурност и защита, за да успокои и намали тревожността, която обсесиите генерират. (човекът се бори с обсесиите, като потиска и изтласква страховете си чрез вътрешния си диалог)
Други проблеми, психични или физически симптоми, които могат да възникнат при хора с ОКР, са:
– нарушения в настроението (често сменяне на настроението, прекомерно преживяване на тревожност, вина и тъга);
– соматоформни нарушения (често срещано при хипохондрия и телесно дисморфично разстройство);
– хранителни разстройства (намален апетит или липса на такъв);
– нарушения на контрола на импулсите (клептомания и трихотиломания);
– дефицит на вниманието (силна невротичност, хиперактивност);
– обсесивно-компулсивно разстройство на личността (при ОКЛР липсва осъзнатостта за проблема, дори преживяващият го счита за предимство);
– тиково разстройство;
– суицидни мисли и поведение, като е важно да отбележа, че вероятността да се стигне до реализирането им е минимална, като изключим наистина много сериозни дългогодишно поддържани случаи, при които човекът вече е в тежка депресия и има желанието просто да се приключи и да избяга от всичко това.
ОКЛР (Обсесивно-компулсивно личностно разстройство)
Хората с обсесивно-компулсивно личностово разстройство се характеризират с обсесивна, дълбоко заложена в характера им нужда от ред, свръхконтрол и правилност. Те са доста ригидни, сковани и склонни към перфекционизъм. Доста често спазват прекалено твърди рамки („така трябва“ или „така е правилно“), като им липсва подвижност и адаптивност. Вглеждат се педантично в най-малките детайли, което ги лишава от възможността да се отпуснат в процеса и да видят изкуството в голямата картина.
Когато правят нещо, се нуждаят от стриктни графици и списъци до степен, в която е възможно да загубят началната си цел. Фокусират се в най-малките детайли и следването на правила, като се лишават от гъвкавост, спонтанност и творчество. В стремежа си да бъдат прецизни и стриктни е много вероятно да загубят време и да намалят своята ефективност.
Нуждаят се от прекомерен ред и контрол над всичко до степен, в която се ужасяват от новото и непознатото спонтанно преживяване. В междуличностните си взаимоотношения са прекалено инатливи и критични, като често се взират натрапливо в най-малките детайли. Също така са склонни към спестяване и запасяване за евентуално непредвидени предстоящи кризисни дни.
В някои от случаите хората с ОКЛР могат да бъдат много добри, стриктно спазващи правилата, реда и дисциплината служители, например при счетоводители, касиери и професии, които изискват изпипване на детайлите до съвършенство. За тях също е изключително важно да завършват всичко докрай.
Разлика между ОКР и ОКЛР
Хората с ОКЛР смятат разбиранията си за напълно нормални и рационални, а хората с ОКР осъзнават, че мисловният им процес е разстроен и цикълът на състоянието подхранва и засилва тревожността им.
Хората с ОКЛР вярват, че тези техни особености всъщност им помагат в живота, и докато не осъзнаят деструктивността им, смятат, че точно те ги правят по-добри от другите. Хората с ОКР разбират, че техните особености им пречат в живота и искат да се справят с тях. Осъзнават, че не е нормално да си миеш ръцете по 50 пъти на ден, да проверяваш десетки пъти дали си заключил вратата, да извършваш ритуали с минути или часове, да имаш абсурдни вярвания като: „Ако не докосна 10 пъти дръжката, майка ми ще умре“.
Когато става дума за ОКР, имаме егодистонично отношение, човекът е в конфликт с обсесиите и компулсиите, които има; отношението и виждането му към тях е на неприемане, и той осъзнава, че те са нездрави.
Докато при ОКЛР отношението е егосинтонично, отношението към натрапливостите и компулсиите е възприемано рационално и обосновано, като нещо нужно.
При ОКР има силно желание за справяне с натрапливата динамика, докато при ОКЛР тя е приемана като нещо, което е част от човека: „Аз съм си такъв, педантичен съм, обичам да живея в чистота, гоня си задачите, изпълнявам всичко стриктно, държа нещата под контрол, на мен може да се разчита, отговорен съм“. Тук мотивация за реална промяна отсъства. Изпълнението на натрапливите ритуали носи удоволствие на обсесивния характер. Затова и много по-рядко хора с ОКЛР биха потърсили реална и цялостна промяна. Ако човек с ОКЛР потърси психотерапевтична помощ, мотивацията му би била насочена към смекчаване на тревожно-депресивните резултати от състоянието му, а не към цялостна личностна трансформация в посока обич и хармонизация.
Между двете състояния ОКР и ОКЛР има известно припокриване например: ригидността, перфекционизма, обсесивната идеация, натрапливото предъвкване. Често двете са коморбидни и могат да присъстват едновременно.
Следователно, при липса на достатъчно компетентност и опит от страна на специалиста, могат да бъдат диагностицирани некачествено и объркани едно с друго. От ключово значение е професионалистът да има качества, умения и знания, чрез които точно да познава, улавя и регистрира състоянието, за да бъде насочен човекът правилно към стъпките за справяне със състоянието, а оттам и да бъде максимално качествен и ефективен терапевтичният процес.
Възможни причини за наличието на ОКР
Причините за наличие и проява на обсесивно-компулсивното разстройство могат да бъдат много специфични и строго индивидуални. Някои от основните са: генетична предразположеност, биологични фактори и унаследеност, пренатален период, родилна травма, продължително въздействие на негативна и нездрава семейна среда, невротични родители, ранни детски травми и негативни преживявания на човека.
Едни от често срещаните черти при хората с ОКР са високият интелект, силно ригиден и скован характер, висока морална цензура, много вътрешни изисквания „трябва“ и склонността към перфекционизъм.
Важно е да се отбележи, че хората с ОКР са страхливи и недоверчиви, с много силно чувство на застрашеност.
Състоянието засяга около 5% от хората по целия свят, проявява се с еднаква честота при мъжете и жените, като най-често се развива при садомазохистичния и ригиден характер и по-рядко при психопатно-лидерския.
Най-често симптомите започват в тийнейджърските години, около пубертета, между 10 и 15 годишна възраст. Има случаи, в които състоянието се проявява и в зряла възраст, но те са много рядко срещани. Самият интензитет на разстройството може да варира от невинни, леки проявления до много силни, фрустриращи и затрудняващи поведения, които могат да доведат до сериозни негативни последствия в начина и качеството на живот.
Всички гореизброени фактори спомагат за сформирането на един по-страхлив, недоверчив, ригидно скован и нуждаещ се от компенсаторен свръхконтрол, с много изисквания и „трябва“ характер на човека, който преживява ОКР.
Важно е да отбележа, че тези хора в дълбочината на личността си са добри, със свръхвисока морална цензура, които много искат и копнеят да живеят живота си смело, красиво и любящо, просто интерпретират погрешно първоначално защитните си мисли, започват защитно да се борят с тях и така се озовават във въртележката на състоянието.
В следващите няколко реда ще обясня малко по-подробно механизма на състоянието и как, всъщност, поради вътрешната характерова несигурност и погрешната интерпретация и отношение на човека към първоначално защитните му любящи мисли, те могат да се превърнат в ОКР.
Механизмът на обсесивно-компулсивното разстройство
В живота, преди да направим нещо, ние мислим и си създаваме различни сценарии, които могат да бъдат както позитивни, така и негативни, с цел да се предпазим от евентуални негативни последствия и да си дадем сметка дали да правим даденото нещо или да не го правим. И обикновено избираме да действаме по сценария, който ни се струва най-добър, логичен и продуктивен спрямо нашата гледна точка и визия за нещата.
Така както съзнанието ни има механизми, с които работи и благодарение, на които разбираме нещата рационално, за да се справяме, така и подсъзнанието ни има заложени механизми за справяне и оцеляване.
Един от тези механизми е древният, еволюционно обусловен механизъм за защитно обратно пораждане на мисли, образи и представи, които имат за цел да ни съхранят живи и здрави, за да оцелеем и продължим напред.
Ето как работи този механизъм: в миналото, преди много години, когато човекът е отивал в дивата природа да ловува дивеч, за да оцелее, в ума му, по естествен начин са се зараждали мисли, че може някое животно да го издебне и да го нападне, за да го изяде, или пък хора от други племена да го срещнат и да го убият. Тогава той се е подготвял и благодарение на този механизъм е оцелявал, защото се е пазел.
Абсолютно същият механизъм работи и сега в нас, с разликата, че тогава хората не са се опитвали да контролират толкова, колкото сега. Тоест мозъчната ни кора, която отговаря за съзнателното ни мислене, чрез невротичния свръхконтрол и позиция, в която сме нащрек, се опитва в много по-голяма степен да контролира нещата. И поради тази причина, когато човекът е по-страхлив, недоверчив и ригидно скован, не разбира смисъла на нормалните и добри мисли, които просто идват, за да го защитят, и започва отчаяно да се бори с тях. Така се пораждат натрапливите мисли и се завърта обсесивно-компулсивният кръг.
Пример:
Човекът, който е малко по-страхлив, леко недоверчив, ригидно скован и контролиращ, с много изисквания към себе си „трябва“, склонен към перфекционизъм, под който стоят страхове от слабост, излагане, малоценност и негативни вярвания по отношение на себе си и света, чува по радиото или вижда по телевизията, че някакъв човек е убил детето си. В този момент той се разтревожва и умът му защитно пресъздава същия сценарий, в който той е главният герой, който убива детето си.
Неразбирайки защитния, любящ смисъл на този сценарий, който цели предотвратяване на подобно нещо поради силната му любов към детето, човекът започва да се бори с тези мисли. В ума му започва вътрешна борба между него и защитните му мисли, които звучат така: „След като съм си го помислил, сигурно съм полудял и това значи, че ще го направя. Но как така, аз обичам изключително много детето си, не искам да го направя, но щом ми минава през ума е възможно да го направя и затова сега ще се стегна адски много и ще се боря с тези мисли.“
Човекът се стяга, влиза в режим на борба и оцеляване, изтласква, потиска и всячески се опитва да махне лошите мисли, които толкова го плашат, и не след дълго развива обсесивно-компулсивно разстройство. Това, че е разбрал за такъв случай и начинът, по който е реагирал, се явява първоначалният тригер, който отключва състоянието.
Продължение на динамиката от примера
Същият този човек се прибира от работа вкъщи при жена си и детето им, които толкова много обича. Приповдигнат от веселата атмосфера, решава да нареже нещо вкусно за тях. В този момент, когато взема ножа в ръката си, минава развълнуваното му дете покрай него, а той замръзва. В ума му за секунда се завихря мисълта и сценарият как детето минава, а той, без да иска, поради невнимание, забива ножа в окото му.
Тази мисъл е свързана с еволюционния механизъм за оцеляване и е защитна, идва с цел да мобилизира човека за да бъде по-внимателен и да предпази от евентуална такава случка.
Тогава, ужасен и изплашен до смърт от това, че му е минало през ума нещо такова, свързано с детето му, човекът, поради свръхцензурата и ригидността си, започва да се самообвинява и да интерпретира мисълта си погрешно, виждайки я като лоша, заплашителна и неправилна, докато тя всъщност е просто защитна. Мисълта цели човекът да държи ножа по-здраво и просто да внимава, но погрешната му интерпретация го плаши и го кара да се бори.
Тогава, съвсем инстинктивно, с цел да защити детето, което много обича, и да избегне реализирането на негативния сценарий, започва да се бори с нея и да ѝ се съпротивлява. Чрез прекомерния контрол и защитните си механизми той успява да я изтласка в несъзнаваното и за малко се „спасява“. Вече обаче е все по-напрегнат и нащрек, и при най-лекото помисляне на нещо негативно в тази посока този механизъм на борба и изтласкване отново сработва.
Така постепенно се нагнетява все по-голямо количество напрежение, генерирано от неговите негативни мисли и сценарии, които вече се завръщат с много по-голяма сила, заряд и реалистично усещане. Поради първоначалната погрешна негативна интерпретация и прекомерното защитно поведение с отношение на борба се заформя обсесивно-компулсивният кръг, докато всъщност в самото начало тази мисъл е била защитна, идваща от дълбоко любящо отношение и желание нещата просто да бъдат наред.
На всеки човек понякога му минават мисли, че може да го блъсне кола, и тогава се задвижва по-бързо, за да избегне възможността това да се случи и съответно да се предпази. Или когато е в метрото, му минава мисъл, че е много близо до коловоза, и се отдръпва назад, за да не падне.
Същото е валидно и за близки хора и домашни любимци. Например, когато някоя майка е с детенцето си на площадка и и минава през ума как люлката може да удари детето, тогава тя се задейства и става по-предпазлива. Или когато някой стопанин си разхожда кучето и му минава през ума, че може да мине кола на кръстовището и да го блъсне, тогава той дърпа повода и скъсява дистанцията, за да контролира ситуацията и да предпази кучето си.
Разликата обаче е, че самоувереният човек се познава, смел е и си вярва, затова вярва и в живота. Той се доверява, добре разбира и осъзнава заложения смисъл на естествените защитни мисли. И когато те идват, за да го предпазят, той взема мерки и пуска мислите си спокойно да преминат, продължавайки да живее живота си смело и красиво.
Докато човекът с невротичен и страхлив ум е недоверчив и неуверен в себе си, а оттам автоматично и в съдбата и живота си. В него има много страх, липса на доверие, вяра и любов. Той захваща тези първоначално защитни мисли, целящи добро, прекарва ги през собствените си страхове, съмнения и катастрофизации и започва да ги оборва чрез мисли като: „Ами ако го направя?“, „Ами ако се случи?“, „Не съм сигурен, а искам да съм“, „Нямам контрол, а искам да имам“, „Ами дали така, или пък иначе?“, „Трябва да съм нащрек, да контролирам и да предвидя опасността.“
Тогава първоначално защитните мисли, имащи добро намерение, наводнени от собствените му негативни сценарии, страхове и проекции, биват всячески борени през неговата ригидна морална цензура, чрез прекомерно желание за контрол, вътрешно предъвкване, потискане, изтласкване, стягане нащрек и напрежение.
И съвсем естествено, чрез нормалния подсъзнателен, еволюционно обусловен защитен механизъм, се пораждат още и още мисли. Тогава човекът започва още по-голяма битка със себе си, а това от своя страна допълнително засилва страха и кара мислите да се завръщат с по-голям заряд и сила, което затваря обсесивно-компулсивния кръг и поддържа състоянието.
Успешно терапевтиране и справяне със състоянието през погледа на Естествената психотерапия
Работата с ОКР е процес, насочен навътре към човека и път към него самия. За да върви по този път, е нужно той да има силна мотивация и желание за работа, доверие в терапевта и посоката, в която той го води. Процесът минава през личната му история на живота, неговите страхове, несъзнавани психични съдържания, изкривени вярвания, чрез които взаимодейства със света, и има за цел да му помогне за изграждане на по-дълбока, любяща, смислена, здрава и доверителна връзка с него самия, а оттам да бъде насочена към живота и съдбата мy.
Важно е да се отбележи, че при работа с обсесивно-компулсивно разстройство понякога се налага да се включат и близките на човека, родители, семейство, партньор.
В тези случаи, които са по-дългогодишно поддържани и състоянието е с по-силен интензитет, включването е задължително. Тогава се правят една-две срещи с тях, обяснява им се, че това е състояние, което има нужда от терапия, и е важно те да прочета за него и да бъдат запознати. Когато те участват в терапията, им се дават насоки, чрез които да не стават част от състоянието. Например, когато преживяващият състоняието ги моли с цел облекчение: „Кажи ми, че няма да го направя, моля те, кажи ми“ или „Кажи ми, че изключих печката, направих го, нали?“.
Защото, когато активно се опитват да облекчат човека, като го успокояват, просто стават част от състоянието. В такъв случай е важно едновременно да разбират човека и да не му казват реплики от сорта на: „Абе, стегни се, нищо ти няма“ или „Сега просто се преструваш“, и от другата страна, да не обслужват нуждата му от успокоение.
Могат да бъдат там, да проявят толерантност, разбиране и да присъстват за него, но заедно с това да си живеят живота и да не се опитват да го спасяват. Спасението на човека с ОКР е в неговите ръце, а то се изразява в желание за промяна и дълбока мотивация за бавни, постъпателно следвани, дългосрочни действия и стъпки, които реално променят човека в дълбочината на неговия характер и му помагат да се справи със състоянието, което се явява негов приятел и пътеводител.
Както и при другите състояния от тревожния спектър, така и при това се започва с изследване и изграждане на една по-цялостна представа за човека и неговото състояние. Прави се по-задълбочен анализ, обръща се внимание кога и при какви обстоятелства е започнало да се проявява, какви са натрапливите обсесии и компулсии, какъв е интензитетът им, и също така, как идват: мисловно (само като натрапливи мисли), визуално (като представи) или и по двата канала. Изследва се характерът на човека, ранното детство, семейната среда, в която е израснал, интернализираните модели и индивидуалната психодинамика. Вижда се дали има някакви по-сериозни травматични преживявания, медицински диагнози или някой диагностициран в рода назад. Нужно е да се намери първоизточникът, основният страх (отключващият момент, тригерът), който задейства обсесивно-компулсивния порочен кръг, за да се вземе предвид в процеса на работа.
Важно е да се отбележи, че при ОКР не е добре прекалено много да се анализира, най-добре в рамките на една или две сесии, защото прекаленото анализиране е възможно да стане част от вътрешния диалог на човека и той да започне прекалено много да предъвква и анализира това, което му се случва.
Това е началото, в което терапевтът и клиентът се опознават, изгражда се доверие и се създава рапорт. Същинската работа започва оттук насетне. Първата ключова стъпка е да се започне работа по самото състояние. Обикновено, за да дойде човек, преживяващ обсесивно-компулсивно разстройство, значи вече е преживял достатъчно много, престрашил се е, наболял се е и болката го е мотивирала. Вижда се смисъла и целта за наличието на състоянието в живота на човека и внимателно се започва работа по него. А когато постепенно се погаси тревожността и интензитетът, който то поражда, се работи по характера и акордирането на човека с ритъма на мъдростта (здрава връзка с реалността, планиране и препланиране), любовта (спокойствие, отпускане, доверие, граници и себезаявяване) и истината, свободата (смислен живот, харизма, привличане, творчество).
Това са двата вектора на работа, като основният е вектор диалектика, а заедно с него и вектор дидактика, които в процеса на работа взаимно се преплитат, обединяват и надграждат.
Първата стъпка, която е от ключово значение за цялостния процес и за справянето със състоянието, е промяна на разбирането и интерпретацията на обсесиите (защитните мисли, които се интерпретират погрешно). Важно е човекът да се запознае по-обстойно със състоянието, произхода, причините, механизма и цялостната картина.
Да разбере какво точно се случва, това му помага да се поуспокои. След това се преминава към нормализиране на мислите и тяхното претълкуване. Терапевтът му помага да се научи да прави връзка с реалността и да се заземява. Заедно с това се научава да работи с вътрешния си диалог, чрез когнитивно реструктуриране. Тук се включват медитативна, хипнотична и психотелесна работа, чрез която клиентът постепенно навлиза в релаксирано състояние и променя отношението си към страха, а оттам все повече се учи да навлиза навътре в себе си и да притихва. Важно е да се отдели толкова време, колкото му е нужно, за да се научи, без да се бърза, защото това е първоначалната основа, а тя е от ключово значение за стъпките след това. Но също така е нужно и да се внимава, защото, както споменах и в самото начало, някои от техниките е възможно да бъдат прихванати от самото състояние и да станат част от него.
Вече, когато човекът е по-спокоен, разбрал е какво се случва с него, може да прави здрава връзка с реалността, прихваща вътрешния си диалог, наблюдава го и е променил отношението си към състоянието, е време да се премине към по-предизвикваща работа.
Терапевтът води човека към парадоксално наводняване, с което му помага директно и доброволно да влезе в страховете си чрез визуална, медитативна, хипнотична и преживелищна работа в кабинета. По този начин променя отношението и поведението си от избягващо към предизвикващо и приемащо, като доброволно влиза в допреди това избягваните страхове, но вече осъзнато, с ресурс и знание как да остане в тях за да трансфрмира отношението си и преживяването им. Докато е в страха си, има директен достъп и възможност да работи с мислите, телесните усещания и реакции, които се събуждат в него от тревожните стимули. Така се десенситизират страховите стимули и постепенно се стопяват. На един по-напреднал етап това се прави вече и извън кабинета, под формата на социално-поведенчески експерименти.
Целият този процес намалява драстично интензитета и честотата на натрапливите обсесии и компулсии. От време на време те отново се появяват, леко кликват в него, но дори и да дойдат, той ги познава и вече не го обземат както преди, вкарвайки го в страх, паника и реакция на борба.
Когато бъдат добре преминати и усвоени предходните етапи, се стига до съществения ключ, който се явява на най-високо ниво. Това са медитация и майндфулнес практики, в които човекът просто сяда, притихва и се учи да наблюдава непривързано мислите, без да се идентифицира и отъждествява с тях, като вече не ги квалифицира като добри, лоши или каквито и да било. Просто стихва, потъва навътре и наблюдава непривързано, оставяйки ги да преминават и заминават. Те са от ключово значение при терапията на обсесивно-компулсивното разстройство, защото проблемът в състоянието не са самите мисли, а реакцията, интерпретацията и преживяването, което човекът има спрямо тях и съответно това, което те провокират в него като силен страх, тревожност, а оттам и желанието да се справи с тях, но с приемане, а чрез борба и мисловни или поведенчески компулсивни ритуали.
Важно е да се отбележи, че работата с ОКР не е под формата на стъпки, които се минават една след друга и следват по реда, в който съм ги описал, понякога процесът се връща назад, после отново напред, преплитат се стъпките и се обединяват една в друга и пак се върви напред.
Докато се минават тези стъпки, първоначално се работи по самото състояние, като процесът достига и до характера. Малко по-напред в работата, след като човекът вече се е понаучил да се справя със състоянието, има ресурс и повече достъп до дълбочината си, процесът основно се насочва към самия характер и акордирането на човека с ритъма на живота. ОКР се явява като връхче, приятел, насочващ и директно водещ човека към неговите нерешени характерови наличности. Характеровата работа включва виждане и преработка на дълбоките негативни вярвания, когнитивните изкривявания в начина на мислене, склонността към катастрофизация, негативизъм и очакване на трагедия, ригидност с много изисквания „трябва“, страхове и усещане за застрашеност, постоянен режим нащрек и свръхконтрол. Процесът води човека по посока на това да си стане сам родител на себе си и дълбоко да се прегърне и заобича. А заедно с това, да си поставя граници, да се заявява, отстоява и показва, да си позволи да блесне и да го има в този живот, който и без това копнее да живее смело, силно, смислено и красиво.
Когато се поработи по състоянието и характера на човека с ОКР, той се научава да се отпуска и доверява на себе си, живота и съдбата. Тогава вече не се бори със собствената си сянка и защитните мисли, идващи от подсъзнанието му, а ги приема много по-спокойно, като ги оставя просто да преминават. Да, отвреме навреме изскачат тук там, но преминал през целия този процес, в човека вече има един стабилен вътрешен център, от който той реагира съвсем спокойно и остава здраво заземен. Тогава вече не се занимава с безсмислени ритуали, а просто за миг махва с ръка, спомня си за своето ОКР, което го е направило много по-смел, силен и продължава напред по пътя на живота си.
Медикаменти при ОКР
Когато състоянието е дългогодишно поддържано и нерешавано, то оказва влияние върху цялостната личност на човека, най-вече върху психичните процеси и невронните вериги в мозъка, които то устойчиво си създава, а оттам и върху цялостния начин и качество на живот при страдащия човек. Тогава е най-коректно и удачно, след като човекът потърси терапевтична помощ, да бъде насочен към психиатър, с който терапевтът има добра колаборация, за да се направят нужните прегледи, а след това и да се назначи лечение с подходящите лекарства. Важно е да се отбележи, че лекарствата (антидепресанти и други) сами по себе си не могат да трансформират човека. Могат да бъдат използвани като помощен инструмент, който да намали интензитета на състоянието и да спомогне цялостния терапевтичен процес.
(Патериците помагат на човка да ходи, когато кракът му е счупен, но самото лечение се случва в крака, и когато той позаздравее, е нужно патериците да се оставят настрани, за да може, човекът отново да стъпи на крака си и да започне да ходи без патерици.)
В комбинация с подходящите лекарства и добра терапевтична работа, дори и дългогодишно поддържаните състояния могат да бъдат повлияни сравнително добре. Да, това би отнело повече време, но при добра мотивация и желание за промяна резултатите ще бъдат налице.
Не е изключено, че е възможно да има случаи, при които да няма ефект, но аз съм на мнение, че когато някой иска да постигне положителни резултати и е мотивиран, а самото състояние чрез болката, която генерира, вече е силен мотиватор, то би следвало да има добри резултати. Но също така животът е най-добрият терапевт и той си знае работата; понякога просто човекът няма нужния ресурс или пък не е дадено да се случи промяна.
Заключение
Важно е да отбележиа, че всеки човек до някаква степен има ритуали, навици или заучени поведения, които са част от живота му и ги прави, защото са част от неговия здравословен контрол, даващ му чувство за сигурност. Също така понякога хората имат склонност към перфекционизъм, стриктно планиране и реализиране на целите си докрай. Това всъщност играе добра роля, когато човекът има контрол над тези си черти и сам избира кога да ги прояви и кога да не ги. Но е важно те да не му пречат и да не фрустрират ежедневните задачи и неговия живот. Когато става дума за ОКР, преживяващият е силно ангажиран, обезпокоен и затруднен от натрапливостите, които има. Той не знае как да се справи с тях и в резултат на това прибягва до извършването на компулсивни действия, които отнемат от неговото време и енергия. И макар да осъзнава тяхната ирационалност и излишност, не може да устои на силната тревожност, която обсесивните мисли провокират, и затова повторно извършва ритуалите си.
Дългосрочното наличие на обсесивно-компулсивно разстройство, невъзможността за справяне и усещането за омаломощеност генерират обилно преживяване на страх и тревога, което може да доведе до депресия. Невъзможността за справяне и странното поведение при това състояние събуждат много срам, вина и гняв у страдащия и допълнително изчерпват неговите сили и ресурси за справяне. Една от причините страдащите от ОКР да не потърсят помощ е срамът от симптомите и странното им поведение.
Като човек, който в тинейджърските години отключва и развива ОКР, което го кара в рамките на две години да се чувства като луд, незнаещ какво се случва с него, връщащ се буквално по 100 пъти да провери или да направи някакъв ритуал, стигащ чак до състояния на депресивност, мога да кажа, че състоянието не е никак леко. Както споменах и досега, то кара човека да се чувства и преживява като луд, странен и ненормален, което генерира изключително голямо количество срам, гняв, вина и какво ли още не. Радвам се, че тогава моята майка попадна на предаване по телевизията, което беше излъчено за хора с ОКР, и тогава тя ме насочи да изгледам епизода. След като го изгледах, всъщност разбрах, че имам обсесивно-компулсивно разстройство и започнах да чета за него, което от една страна ми помогна, защото разбрах какво се случва с мен, но от друга страна самото четене стана част от състоянието. Беше много труден период за мен, но съм искрено благодарен, че от болка и незнание накъде и към какво да продължа, събрах смелост да потърся професионална помощ в лицето на добър психотерапевт, който коректно и качествено да ме насочи и преведе през процеса и пътеката за справяне. Мога да кажа, че в рамките на една година, в която дисциплинирано следвах насоките на терапевта и усърдно работех цялостно върху състоянието, характера и личността ми, всичко се промени. Разбрах и осъзнах защо тогава съм преживявал това състояние и всъщност му благодаря, че е част от живота и личността ми, защото именно благодарение на него сега съм човекът, който съм, и вървя по пътя на тази професия, чрез която помагам на хората от личния си преживелищен опит.
Затова е добре, когато човек усеща, че нещо странно се случва с него и не намира обяснение, да не губи време, а да се свърже със специалист, психолог, психиатър или психотерапевт, с който да се консултира. По този начин може да се запознае с това, което му се случва, да намери път за справяне и да се успокои. А след това да си помогне, като извлече заложените ползи в състоянието, които то му носи, да направи личните промени, от които се нуждае, за да може то да свърши своята работа, а след това да отпадне.
Автор: Андрей Кръстев
