Тревожност, напрежение, безпокойство

Тревожността е присъща и позната на всеки човек, тя може да бъде адаптивна и дезадаптивна. Адаптивната тревожност ни служи като механизъм за справяне, благодарение на който ние се мобилизираме и активираме, така че да решим или предотвратим определени ситуации.

В такъв случай тревожността е продуктивна и ни помага. Но тя може да бъде и дезадаптивна.

Тогава повече пречи, отколкото помага, защото влошава живота на човека, като го лишава от неговото автентично проявление, радост и спокойствие.

Напълно нормално е всеки човек да преживява в живота си моменти на тревожност, най-вече в трудни етапи. Но ако сме тревожни и се безпокоим твърде често без основателни причини, това е повод да се погрижим за себе си и да се обърнем към специалист. Ако не се погрижим навреме и не обърнем внимание на сигнала, който ни дава тревожността, то тя може да стане хронична и да доведе до други негативни последици.

Как можем да различим адаптивната от дезадаптивната тревога?

Нормалната адаптивна тревожност е подвижна, тя се появява в моменти на заплаха или напрегнати ситуации, мобилизира ни, за да се справим адекватно, и след това се нормализира.

Дезадаптивната тревожност е тази, при която се фокусираме върху дадена тревожна ситуация, мислим само за нея и търсим негативни факти, чрез които да я оправдаем. При нея проявяваме катастрофизиране, като търсим заплахи и причини за провал. Когато сме фокусирани само и единствено върху тревожността, съзнанието ни блокира и не можем да направим здрава връзка с реалността, това ни лишава от възможността, реалистично да оценим ситуацията и да видим плюсовете и минусите в нея. При такава тревожност ние се блокираме и не можем да проявим ресурсите си за справяне със ситуацията, защото настъпват промени във физиологичните процеси на тялото. Повишават се пулсът и кръвното налягане, което може да доведе до напрежение в тялото, изпотяване, замайване и промяна в цялостното ни състояние.

Това може да прерасне в:

– Постоянна тревога, безпокойство и напрежение;

– Повишена нервност и раздразнителност;

– Влошена концентрация;

– Неспособност за оставане в покой със себе си;

– Проблеми със съня (тогава е възможно да говорим за хронична тревожност);

– Физически симптоми като мускулно напрежение, изпотяване, гадене, главоболие, лесна уморяемост, треперене, замайване, световъртеж, сърцебиене, усещане за дискомфорт или напрежение в областта на корема;

– Постоянно мислене и предъвкване отново и отново на едни и същи мисли или ситуации, които провокират тревожност, като не се стига до някакво конструктивно решение, а се преповтарят, задълбочавайки проблема и изтощавайки човека.

Причини за наличието на генерализирана тревожност и възможни последици от нея.

Понякога склонността към тревожност и безпокойство е вродена, но може да бъде и придобита вследствие на негативни житейски ситуации и опит. Ако родителите ни са живели в трудни условия, били са прекомерно тревожни и плахи по отношение на себе си, то напълно нормално е по тази линия да носим и ние такива спомени, наличности и характерови черти. Средата, в която сме израснали, и начинът, по който са ни възпитавали, са от ключово значение за това как се възприемаме и преживяваме в живота. Ако имаме негативни вярвания (когнитивни изкривявания) по отношение на себе си и живота, тогава е възможно те да бъдат основен източник и поддръжник на генерализираната тревожност. Наличието на комплекси за малоценност, които ни тласкат към перфекционизъм, може да бъдат също добър генератор на умора, напрежение и тревожност.

Друга причина е наличието на стрес в семейството, в работната среда или преживяването на различни трудни житейски ситуации като развод, загуба на работа, загуба на близък човек, болест или дълготрайна тревожност вследствие на негативни житейски обстоятелства.

Също така причините може да бъдат физиологични особености и характеристики на организма или генетична предразположеност към такива. Дефицити в тялото като липса на витамини, магнезий, желязо или проблеми с щитовидната жлеза. Някои външни причини, които може да активират силна тревожност, са прекаляването с алкохол, кофеин, психоактивни вещества и др., както и липсата на физическа активност и спорт, чрез които да неутрализираме стреса и напрежението.

Ако преживяваме дълго време симптомите на тревожност и не им обръщаме внимание, може да се стигне до развитие на разстройства като:

– Паническо разстройство;

– Генерализирана тревожност;

– Обсесивно-компулсивно разстройство;

– Страхове и фобийни състояния;

– Хипохондрия.

Също така може да се появят затруднения в социален аспект като:

– Проблеми в комуникацията;

– Проблеми в семеен и професионален план;

– Намалена работоспособност и ефективност на човека.

Дългосрочното преживяване на тревожността може да доведе до избягващо поведение, което да ни откаже от работа или от посещения на обществени места. Някои хора се отказват от пътуване и ползване на градски транспорт и дори комуникация с други хора. Вследствие на всички изброени негативни възможни последствия и преживявания на тревожните симптоми страдащите от силна тревожност често стигат до депресия поради изтощение и изчерпване на ресурсите, с които разполагат.

Поради страха, несигурността, забързаното ежедневие и разделянето ни един от друг тревожните разстройства са бичът на съвременното общество. За щастие, днес има много методи, практики и похвати, чрез които можем да намалим тревожността, като поработим върху нея. Един от силно ефективните начини за справяне е психотерапията. Чрез нея осъзнаваме какво точно се случва в нас и започваме своята лична промяна, като постепенно променяме нагласите, мислите и начина си на живот.