Хипохондрията (здравната тревожност) е тревожно разстройство, което се характеризира с прекален страх и притеснения по отношение на здравословното състояние на човека. Този страх е ирационален, но въпреки това се преживява като истински. Това подтиква страдащия постоянно да посещава лекари, медицински заведения и институции с цел правене на изследвания, които да докажат, че той е напълно здрав. Това води до постоянно обикаляне по болници, плащане на големи суми за изследвания и притеснения от страна на близките.

Хипохондрията се явява състояние, генериращо ирационален страх, който има за цел да отмести погледа на човека от нещо в него, което генерира напрежение. Състоянието го подтиква да си мисли, че постоянно е болен – най-често от физическа болест и по-рядко от психическа. Подлежащият механизъм е хипохондриазата. Това е защитен механизъм, който има за цел непрекъснато да пренасочва или разрежда психичното напрежение в човека, като отмества неговото внимание чрез постоянно ментално предъвкване, свързано със заболявания и здравословното му състояние.

Въпреки че лекарите не откриват никакви подозрения за болести или нередности и всички резултати доказват това, страдащият не е достатъчно сигурен. Това го кара да си мисли, че някъде нещо е сгрешено или пропуснато, като може да се стигне и до представа, че това е някакво неоткриваемо и рядко заболяване.

Причините за поява на хипохондрия може да бъдат:

– Генетична предразположеност;
– Причини в детството – ако родителите са били силно тревожни по отношение на своето здраве и здравето на детето, свръхпротективни, страхливи родители;
– Отключваща стресова ситуация – болест или смърт на близък човек поради някакво заболяване;
– Липса на доверие в себе си и в живота;
– Страх от живота, прикрит под страха от болест или от смърт;
– Страх от поемане на лична отговорност;
– Страх от живеенето на собствения автентичен живот;
– Страх от преживяване на дълбоки вътрешни характерови конфликти и душевни болки.

Здравната тревожност (хипохондрията) може да бъде видяна като връх на айсберг. Връх, който се задейства поради дълго нерешавани травми, страхове, генерализирана тревожност, което се явява айсбергът под повърхността.

Хипохондрикът живее постоянно под стрес и в страх от някакво заболяване, което може да го доведе до смърт. Дори обикновена кашлица, хрема или температура може да го изкарат сериозно от равновесие и да бъде убеден, че може да умре от някаква смъртоносна болест. Характерно е, че страдащият не просто си мисли, че е болен, а се стига до момент, в който на телесно ниво се появяват и симптоми, които той наистина изпитва. Например, когато някой се тревожи прекалено дълго време, че страда от някакво сериозно заболяване, то от самия стрес наистина започват да се проявяват симптоми под формата на психосоматика. Такива психосоматични симптоми може да бъдат под формата на главоболие, сърцебиене, потене, изтръпване, стягане в гърдите, стомашни проблеми, които страдащият да приема за доказателство, че заболяването е истинско. Така се поддържа страхът, тревожността и самата хипохондрия.

Затова е добре, ако забелязвате, че сте прекалено притеснителни по отношение на здравето си и наблюдавате някое от следните поведения, да се обърнете към специалист и да се погрижите за себе си. Може да го направите, ако усетите, че:

– Дребни признаци или симптоми на настинка ви паникьосват;
– Сте убедени, че дребна настинка или физически дискомфорт са признак за болести;
– Се чувствате добре, но постоянно се притеснявате и се страхувате, че може да се разболеете;
– Сте ходили на преглед поради някакви съмнения по отношение на здравето Ви, но продължавате да се притеснявате дори и след като докторът Ви е казал, че сте добре;
– Се съмнявате, че сте болни от нещо нелечимо въпреки уверенията на доктора, че ще се оправите;
– Често се съмнявате и посещавате няколко различни лекари за още едно мнение относно становището.

В процеса на психотерапия се анализира характерът на човека. Поглежда се неговата история, семейство, възпитание, модели на действие, мислене, чувстване, преживяване, възприемане и се установяват причините за произхода на неговото състояние. Вижда се индивидуалната му психодинамика, накъде го води състоянието и на какво всъщност има да се учи в живота. След това постепенно се започва реструктуриране на ирационалните вярвания и мисли по отношение на неговите страхове, свързани със здравната тревожност. Страдащият се учи да наблюдава непривързано (медитативно) своите автоматични мисли, да хваща и осъзнава когнитивните си изкривявания и защитни механизми и да работи с тях. Също така се насърчава да прави неща, които преди това обикновено е избягвал на всяка цена. Неща, които предизвикват или засилват страховете му. Първоначално това усилва тревожността, но впоследствие тя намалява заради осъзнаването, че страха е ирационален. Често в основата на хипохондрията стоят травматични събития от миналото, свързани със смърт на близък човек или заболявания в семейството на страдащия. Когато тези травматични спомени се преработят в процеса на терапия, отношението към болестта, живота и смъртта се променят и страховете намаляват до степен на нормализиране. По този начин се десенситизира страха и се променя цялостното отношение към тялото и болестта, а заедно с това се връща и радостта от живота при човека.