Обсесивно-компулсивното разстройство, или още срещано под старото наименование натраплива невроза, е психично разстройство, което се характеризира с обсесии (натрапливи мисли) и компулсии (ритуали, действия). Обсесиите представляват силно негативни натрапливи образи, мисли и идеи, които въпреки волята и желанието на човека нахлуват в ума му и провокират силен дистрес, страх и тревожност. Компулсиите се развиват вследствие на обсесиите, те са поведения, които имат роля на защитен механизъм. Чрез тяхното извършване човекът се освобождава от напрежението и силната тревога, които обсесиите събуждат в него. Важно е да се отбележи, че този начин за справяне е неефективен. Краткосрочно успокоява, но в дългосрочен план кръгът от обсесии и компулсии се затваря и постепенно обхваща все повече сфери от живота на човека. По този начин състоянието се самоподдържа и увековечава, като може да доведе до силни затруднения и дори невъзможност за нормален живот. В някои по-леки случаи ритуалите все още не са много и времето за тяхното извършване е малко, но има и по-тежки случаи, при които са нужни часове, за да бъдат изпълнени и човекът да продължи с ежедневието си.
Някои от най-често срещаните обсесии и компулсии:
Обсесии (негативни, нежелани натрапливи образи, мисли и идеи)
– обсесия, че нещо лошо може да се случи на човека или на неговите близки (инцидент, трагедия, бедствие или някакво друго неочаквано негативно събитие);
– обсесия, че някой или нещо (Бог, дяволът или болест) ще навреди на него или на някой близък човек;
– страх от замърсяване, инфекции и разболяване (микроби, вируси, зарази, болести, смърт);
– обсесивни страхове за сексуалната ориентация (колебливи мисли по отношение на ориентацията на човека);
– обсесивни сексуални натрапчиви мисли (представи или мисли за целуване, докосване, секс, изнасилване и т. н. с непознати, познати, родители, деца, членове от семейството, колеги, животни, религиозни лица). Те могат да са с хетеросексуално или хомосексуално съдържание;
– обсесия за нараняване (идеи, че е възможно да наранят някого с остър предмет, да го ударят или да го наранят по друг начин);
– обсесии на религиозна тематика (в този случай обсесиите са свързани с вярата на човека и неговите морални ценности);
– обсесивно патологично събирателство (събиране безразборно и постоянно на ненужни вещи в дома – синдром на Плюшкин).
Компулсии (ритуали, действия, които човекът прави, за да намали тревожността и страха от обсесиите, като усещането му е, че ако направи даденото действие, страховите идеи няма да се осъществят)
Компулсиите могат да бъдат вътрешни и външни.
Външни компулсии:
– броене на специфични неща (например стъпки, понякога по специфичен начин, например на интервали от две);
– докосване на предмети или извършване на някакво друго действие с акцент върху броя на извършване;
– докосване по тялото или правене на тикове;
– ходене по определен маршрут или стъпване по определен начин върху плочките (прескачане на фуги, минаване отдясно или отляво на знак, стълб или нещо по пътя);
– често миене на ръце (мания за чистота, изразяваща се в прекомерно миене на ръцете или къпане);
– мания за чистота, подреденост и симетрия на предметите;
– подреждане на предметите в права линия (склонност към подреденост и перфекционизъм);
– проверяване по няколко пъти дали са изключени уреди, дали са заключени врати (понякога се правят снимки с цел потвърждение).
Вътрешни компулсии:
– повтаряне на едни и същи звуци, думи, изречения, мантри определен брой пъти;
– ментално предъвкване (руминиране). То е по-различно от повтарянето, което споменавам отгоре. Руминирането има за цел да създаде чувство на контрол, сигурност и защита, за да успокои и намали тревожността, която обсесиите генерират. (човекът се бори с обсесиите, като потиска и изтласква страховете си чрез вътрешния си диалог)
Други проблеми и психични симптоми, които могат да възникнат при хора с ОКР, са:
– нарушения в настроението (често сменяне на настроението, прекомерно преживяване на тревожност);
– соматоформни нарушения (често срещано при хипохондрия и телесно дисморфично разстройство);
– хранителни разстройства (намален апетит или липса на такъв);
– нарушения на контрола на импулсите (клептомания и трихотиломания);
– дефицит на вниманието (силна невротичност, хиперактивност);
– обсесивно-компулсивно разстройство на личността (при ОКЛР липсва осъзнатостта за проблема, дори се счита за предимство);
– тиково разстройство;
– суицидни мисли и поведение.
Възможни причини за наличието на ОКР
Причините за наличие и проява на обсесивно-компулсивното разстройство могат да бъдат много специфични и строго индивидуални. Някои от основните са генетична предразположеност, биологични фактори и унаследеност, продължително въздействие на нездрава семейна среда, ранни години и травми на човека. Едни от често срещаните черти при хората с ОКР са високият интелект и склонността към перфекционизъм. Състоянието засяга около 5% от хората по целия свят, проявява се с еднаква честота при мъжете и жените. Най-често симптомите започват в тийнейджърските години, около пубертета, между 10- и 15-годишна възраст. Има случаи, в които състоянието се проявява и в зряла възраст, но те са много рядко срещани. Интензитетът на състоянието може да варира от невинни, леки проявления до много силни, фрустриращи и затрудняващи поведения, които да доведат до сериозни последствия в начина и качеството на живот на човека.
Важно е да отбележим, че всеки човек до някаква степен има ритуали, навици или заучени поведения, които са част от живота му и ги прави, защото са част от неговия здравословен контрол и му дават чувство за сигурност. Също така понякога хората имат склонност към перфекционизъм, стриктно планиране и реализиране на целите си докрай. Това всъщност играе добра роля, когато човекът има контрол над тези си черти и сам избира кога да ги прояви и кога – не. Но е важно те да не му пречат и да не фрустрират ежедневните задачи и неговия живот. Когато става дума за ОКР, преживяващият е силно ангажиран, обезпокоен и затруднен от натрапливостите, които има. Той не знае как да се справи с тях и в резултат на това прибягва до извършването на компулсивни действия, които отнемат от неговото време и енергия. И макар да осъзнава тяхната ирационалност и излишност, не може да устои на силната тревожност, която обсесивните мисли провокират, и затова повторно извършва ритуалите си.
Дългосрочното наличие на обсесивно-компусливно разстройство, невъзможността за справяне и усещането за омаломощеност генерират обилно преживяване на страх и тревога, което може да доведе до депресия. Невъзможността за справяне и странното поведение при това състояние събуждат много срам, вина и гняв в страдащия и допълнително изчерпва неговите сили и ресурси за справяне. Една от причините страдащите от ОКР да не потърсят помощ, е срамът от симптомите и странното им поведение.
Затова е добре, когато човек усеща, че нещо странно се случва с него и не намира обяснение, да се свърже със специалист, психолог или психотерапевт, за да се консултира. По този начин може да се запознае с това, което му се случва, и да се успокои. А след това да си помогне и да се справи със състоянието, за да може то да отпадне.
Състояние, наподобяващо ОКР, но всъщност различно, е ОКЛР
Хората с обсесивно-компулсивно личностово разстройство се характеризират с обсесивна, дълбоко заложена в характера им нужда от ред, свръхконтрол и правилност. Те са доста ригидни, сковани и склонни към перфекционизъм. Доста често спазват прекалено твърди рамки („така трябва“ или „така е правилно“), като им липсва подвижност и адаптивност. Вглеждат се педантично в най-малките детайли, което ги лишава от възможността да се отпуснат в процеса и да видят изкуството в голямата картина. Когато правят нещо, се нуждаят от стриктни графици и списъци до степен, в която е възможно да загубят началната си цел. Фокусират се в най-малките детайли и следването на правила, като се лишават от гъвкавост, спонтанност и творчество. В стремежа си да бъдат прецизни и стриктни, е много вероятно да загубят време и да намалят своята ефективност. Нуждаят се от прекомерен ред и контрол над всичко до степен, в която се ужасяват от новото и непознато спонтанно преживяване. В междуличностните си взаимоотношения са прекалено инатливи и критични, като често се взират натрапливо в най-малките детайли. Също така са склонни към спестяване и запасяване за евентуално непредвидени предстоящи кризисни дни. В някои от случаите хората с ОКЛР могат да бъдат много добри, стриктно спазващи правилата, реда и дисциплината служители. Например при счетоводители, касиери и професии, които изискват изпипване на детайлите до съвършенство. За тях също е изключително важно да завършват всичко докрай.
Разлика между ОКР и ОКЛР
Хората с ОКЛР смятат разбиранията си за напълно нормални и рационални. А хората с ОКР осъзнават, че мисловният им процес е разстроен и цикълът на състоянието подхранва и засилва тревожността им. Хората с ОКЛР вярват, че тези техни особености всъщност им помагат в живота и докато не осъзнаят деструктивността им, вярват, че ги правят по-добри от другите. Хората с ОКР разбират, че техните особености им пречат в живота, и искат да се справят с тях. Осъзнават, че не е нормално да си миеш ръцете по 50 пъти на ден, да проверяваш десетки пъти дали си заключил вратата, да извършваш ритуали с минути или часове, да имаш абсурдни вярвания („Ако не докосна 10 пъти дръжката, майка ми ще умре“). Когато става дума за ОКР, имаме егодистонично отношение. Човекът е в конфликт с обсесиите и компулсиите които има, отношението и виждането му към тях е на неприемане и осъзнава, че те са нездрави. Докато при ОКЛР отношението е егосинтонично. Отношението към натрапливостите и компулсиите е възприемано рационално и обосновано, като нещо нужно. При ОКР има силно желание за справяне с натрапливата динамика, докато при ОКЛР тя е приемана като нещо, което е час от човека. („Аз съм си такъв, педантичен съм, обичам да живея в чистота, гоня си задачите, изпълнявам всичко стриктно, държа нещата под контрол, на мен може да се разчита, отговорен съм.“) Тук мотивация за реална промяна отсъства. Изпълнението на натрапливите ритуали носи удоволствие на обсесивния характер. Затова и много по-рядко хора с ОКЛР биха потърсили реална и цялостна промяна. Ако човек с ОКЛР потърси психотерапевтична помощ, мотивацията му би била насочена към смекчаване на тревожно-депресивните резултати от състоянието му, а не към цялостна личностна трансформация в посока обич и хармонизация.
Между двете състояния – ОКР и ОКЛР – има известно припокриване (ригидността, перфекционизма, обсесивната идеация, натрапливото предъвкване) и често двете са коморбидни – могат да присъстват едновременно. Следователно при липса на достатъчно компетентност и опит могат да бъдат диагностицирани некачествено и объркани едно с друго. От ключово значение е професионалистът да има качества, умения и знания, чрез които точно да познава, улавя и регистрира състоянието, за да бъде насочен човекът правилно към стъпките за справяне със състоянието. А оттам и да бъде максимално качествен и ефективен терапевтичният процес.
Терапевтиране
Обсесивно-компусливното разстройство е преодолимо състояние и има ефективна пътека за работа и освобождаване от него. Започва се с анализ на житейската история на клиента. Вижда се семейната и социалната среда, в която е израснал, травматичния опит и преживявания, интернализираните модели, поведението и индивидуалната психодинамика на човека. Помага му се да се запознае със състоянието и неговата особеност, за да разбере защо го преживява и към какво всъщност го води. Работи се по промяна на отношението към състоянието, промяна за разбирането и интерпретацията на обсесивните мисли, към тяхното нормализирано разбиране и позитивно претълкуване. Развиват се умения за себенаблюдение, регулиране на нервната система и здрава връзка с реалността, когнитивно реструктуриране и работа с вътрешния диалог. Включва се преживелищна работа, психотелесни практики, ролеви игри, групи и поведенчески опити. Човекът се учи парадоксално да влиза в страховете си, да ги преживява и да променя отношението си към тях. Един от ключовите инструменти за успешна работа с ОКР е хипнотичната и медитативната практика. Чрез тях умът притихва, а човекът наблюдава всичко, което се случва в него, като постепенно потъва навътре в себе си и се свързва със своята собствена вътрешна сигурност и доверие, оставяйки непривързано мислите си просто да преминават. Постепенно се развива една стабилна база, човекът се учи на себеприемане, любов и преболял мъдър опит. Поема лична отговорност и сбъдва смело, сърцато и истинно потенциала си.
При някои по-тежки и дълготрайни състояния на ОКР се налага и медикаментозно лечение, успоредно с терапевтичната работа, която е необходимо да се свърши.
Работата с ОКР е специфично индивидуална, не се бърза, необходимо е терапевтът, с когото работите, да бъде добре запознат със състоянието, неговите особености и динамики, а най-добре би било той самият да познава състоянието през личната си житейска история.