В клиничната картина на депресията преобладават симптомите на тъга, меланхолия, безнадеждност и срив на отношението към собствената личност. Също така цялостната енергия на човека, преживяващ депресия, е оттеглена и силно занижена, което води до понижена или липсваща сексуалност, мотивация и активност. Удовлетворението и желанието за извършване на ежедневните задачи е понижено или дори липсващо. Ако не се обърне нужното и навременно внимание, е възможно да се достигне до невъзможност за справяне с ежедневните задачи и до цялостна негативна промяна в живота на страдащия.

Хората, които страдат от депресия, често изпитват чувство на вина, самокритичност и ниска самооценка. Наблюдава се спад на енергията и липса на мотивация. Основната емоция е тъга, съпроводена от чувство за безнадеждност, загуба и неудобство. Когнитивните умения са понижени, като това оказва неблагоприятно влияние върху концентрацията и фокуса на човека. Прави го доста нерешителен в решенията си. Мислите са му предимно негативни и сиви. На физическо ниво се наблюдава умора, промени в съня, като е възможно безсъние или увеличение на съня, но въпреки това енергията след събуждане да е понижена. Липсата на апетит или прекомерния апетит водят до допълнителни промени в енергията на човека. Съвкупността от всички симптоми и странични ефекти на депресията може да доведе до невъзможност за справяне в живота, социално оттегляне и затваряне в себе си.

Една от причините, поради които хората не търсят професионална помощ и подкрепа, чрез които да се справят със симптомите и да преодолеят проблема, е че се страхуват да не бъдат заклеймени като „луди“ и това да ги ощети за в бъдеще. Друга причина е, че при по-леките депресивни състояния описаните симптоми се проявяват с доста по-слаб интензитет и съответно нямат толкова фатални последици и въздействие върху ежедневието. Понякога дори страдащият не осъзнава, че състоянието му се дължи на депресия, и отдава проблемите си на умора или на някакво телесно неразположение, продължавайки, без дори да знае какво всъщност се случва с него. Когато изброените симптоми се преживяват по-леко, се говори за дистимен фон на настроението, или леко депресиране. При по-тежките форми на депресия симптомите са доста интензивни и мъчителни, което създава предпоставка за сериозни затруднения и проблеми при самостоятелното справяне на човека в ежедневието.

Депресията и депресирането не са никак лесни за преживяване и преодоляване, но по-важно е какво искат да ни кажат с присъствието си. Някои от причините за преживяването им може да бъдат наследствена предразположеност, биологични фактори, дисбаланс на мозъчните химикали, травматични събития, прегаряне или хроничен стрес и други.

Всъщност доста по-рядко се срещат случаи на клинична ендогенна депресия. Това е състояние, което наистина отговаря на всички критерии за депресия. В повечето случаи става въпрос за депресиране, което е резултат от дълготрайно преживяване на нерешена тревожност и страх, водещо до прегаряне или хронична умора. Умора, която често не е само и единствено вследствие на външните предизвикателства и фактори на живота, но и на нашите собствени вътрешни вярвания, когнитивни изкривявания и възприятия, през които пречупваме средата и преживяваме света. Когато дълго време сме били тревожни и не сме успели да усвоим уроците, които тревожността носи със себе си, се стига до въпросното депресиране. Това е защитен механизъм, който има за цел да намали напрежението, генерирано от прекомерно и продължително преживяване на нерешената ни тревога и страх. В този депресивен режим сме по-тъжни и потиснати, но и напрежението е преживявано доста по-леко.

Депресията ни изключва от света и ни води към себе си. Тя ни подтиква да се вгледаме навътре и да видим какво имаме да разрешаваме. Психотерапията е един от начините, чрез които можем да се насочим навътре, да изследваме в каква посока трябва да се задвижим и какво имаме да приемаме и променяме, за да се акордираме с ритъма и принципите на живота. Когато става въпрос за по-тежко депресивно разстройство, е много вероятно да се наблюдава нарушение в дейността на невротрансмитерите серотонин, норадреналин и допамин в мозъка. Ако терапевтичният процес сам не успява да повлияе цялостно върху възстановяването, тогава е добре страдащият да се обърне към психиатър и успоредно с терапевтичния процес да се назначи медикаментозно лечение, което да спомогне за справянето на човека със състоянието.