Социалната тревожност е състояние, което силно възпрепятства човека да бъде себе си, да проявява своята спонтанност, да се изразява и показва в света. Това, което е актуално за социално тревожната личност, е избягващото поведение. Поради негативните вярвания, комплекси и страхове, които има страдащият по отношение на себе си и света, му е трудно да се отпусне и да присъства на обществени места, социални мероприятия, партита и всякакъв вид открити пространства, в които може да бъде забелязан. Съответно това го кара да избягва всякаква публичност, себеизява и комуникация. Именно това избягващо поведение постепенно стеснява неговата комфортна зона, малко по малко го ограничава и хронифицира състоянието на социална тревожност, като може да достигне до социална изолация и дори паникатаки.

Характеризира се със следните поведения:

– Силен и осезаем страх в социални ситуации, при които има взаимодействие с хора, които може да ни забележат и евентуално да ни оценят. Социални разговори, публично представяне, говорене в група и др.;
– Страх и прекомерно притеснение по отношение на това как се представяме пред другите и как те биха ни видели и оценили;
– Избягване на социалните взаимодействия, защото предизвикват страх, напрежение и тревожност;
– Силно и интензивно преживяване на страховете от подиграване, унижение, отхвърляне и изоставяне, които са които са нереални и ирационални;
– Значителен дискомфорт и негативни последици в социален, професионален и личен план от страха, тревожността и избягващото поведение;
– Постоянно и безпричинно присъствие на тревожността и страховете, които не се дължат на употреба на психоактивни вещества или на определено медицинско състояние.

Поради невъзможността на страдащия да се справи със страха и тревожността, които ежедневието му генерира, той се свръхнапряга и ангажира с цел да компенсира и изтласка страха. Без да осъзнава, поставя маски на социално силен и справящ се човек, за да може да се справи, това обаче е изключително енергоемко и изтощаващо. Вследствие на това социалната тревога и борбата с нея карат човека да се свръхнапряга и ангажира с това как биха го видели и оценили. Това го изморява както на физическо, така и на психическо ниво и намалява неговите когнитивни процеси като памет, внимание, мислене, въображение.

Причини за наличието на социална тревожност е възможно да бъдат следните:

– Генетична предразположеност;
– Унаследени семейни модели на поведение и предразсъдъци;
– Среда и семейството, обгрижване, насърчаване, начин на възпитание;
– Негативни и неблагоприятни ранни детски преживявания;
– Стресови ситуации и травматични преживявания като подигравки и унижения;
– Дефицити за справяне и липса на социални умения;
– Налични характерови травми от подигравки, унижение, предателство, провал, отхвърляне, изоставяне;
– Ниско самочувствие и себеоценка.

Проявлението на социалната тревожност обикновено започва в юношеските години, тогава, когато детето се индивидуализира и за него е важно как ще бъде видяно, прието и оценено в обществото. И ако в личността му силно акцентират някои от споменатите възможни причини като генетична предразположеност, травми или негативен житейски опит, то е много вероятно да проявяват симптоми на социална тревожност и затруднения по отношение на неговата социализация и комуникация. В резултат на това се сформира избягващо поведение, което краткосрочно намалява стреса, тревогата и напрежението, но дългосрочно създава човек със социално тревожна личност. Това го лишава от смел и автентичен начин на живот, изпълнен с радости, вълнения и приключения.

Ако човекът избере смелостта и решителността пред страха и жертвеността, то може да поеме по пътя към свободата и автентичността. А заедно с това да се сприятели със страха и да го преобразува в смелост. В терапевтичния процес човекът се опознава, разбира своите страхове, вярвания, когнитивни изкривявания и механизми. Научава се как да работи с тях. Постепенно започва да прави нещата, от които допреди това се е страхувал, и малко по малко навлиза в страха си. По този начин той се десенситизира и поведението му се променя от избягващо към по-смело, самоуверено, спокойно, себезаявяващо се и отстояващо се автентично присъствие. А заедно с това сбъдва своите цели, амбиции и мечти и реализира своя жизнен потенциал.